ДЯВОЛСКА МУ РАБОТА
През последните няколко столетия в приемните листи на Рая и Ада се забелязваше значителен спад на новите души. Сякаш хората намаляваха или… изобщо не умираха! Дори в Чистилището липсваха вече поправителни курсове. Това първо разтревожи отговарящите за настаняването Ангели и Демони. После започна да се забелязва от по-висшите инстанции в двата свята и, в крайна сметка, стигна до ушите на Главнокомандващите. Естествено, нито в Рая, нито в Ада си правеха труда да следят какво става,съответно, горе и долу. Следователно, Луцифер и Господа решиха, че другият масово краде души. Смятаха, че врагът е измислил по-примамливи условия – Сатаната предлагал по-модерни съблазни на душите и по този начин ги примамвал, докато Господ бил поправил кранчетата на всички чешми в Рая. Там вече, освен мед и масло, течало кока-кола, кафе и течен шоколад. В Ада смятали дори, че бил направил пункт за пушачи, а до всяка чешма се предлагали хрупкави препечени филийки и прясно мляко. Всяко обвинение достигнало до ушите и на двамата и те си отправили публично предизвикателство да се явят един срещу друг!
Една дъждовна сутрин на Земята се състоя най-великата среща от хиляди години, която свърши… Е, ще видите как! Всъщност, тази среща не се проведе точно на Земята, а в едно място между пространствата. И тя не беше това, което всички очакваха! Изведнъж се чу трясък и Белобрадият старец се появи, подпирайки се на ониксовия си бастун. Той въздъхна тежко и погледна часовника си. Миг по-късно земята се разтвори и сред пламъците се появи около мъж, на видима възраст около трийсетте, с гарвановочерна коса и очи, горящи с огъня на Ада. По червения му костюм нямаше и една гънка, а козята му брадичка изглеждаше идеално поддържана. На челото му бяха кацнали елегантни рога – не много малки, нито прекалено големи – точно по последната мода в Ада. Белобрадият старец го изгледа и скептично приглади измачканата си бяла роба. С този жест искаше да покаже, че от работа няма време да се занимава с модни изисквания и изказваше недоволство от факта, че джиджаният пич дори брадичката си е оформил до последното косъмче. Въпросният пич изобщо не обърна внимание на намека и безцеремонно седна на появилия се от нищото фотьойл с кожена тапицерия и подвижна облегалка.
- Е, скъпи ми отче, чух, че ме обвиняваш в кражба на ценните ти душички. – започна Луцифер с плътен мъжки глас.
- Синко мой, същите обвинения ме застигнаха и от твоята уста! – не без презрение, отговори Белобрадият.
- И такаа, – провлачи Сатаната, – значи си отправяме едни и същи обвинения, а?
- Явно е така.
- Тогава на мен, макар да ме смяташ за лекомислен и прочее, ситуацията ми се струва доста гнила. Не мислиш ли, Старче?
- Слушай какво бе, пикльо! Това е факт! Няма ми ги душите и…
- Май не ти понасят подобренията в Рая. На колко кафета си тази сутрин?
- Не е твоя работа! – след малко допълни:
- На пет.
- Значи е вярно, че предлагаш и кафе! – възкликна възмутено Луцифер.
- А до моите уши достигна информацията, че си направил няколко интернет клуба и мултиплекса! Що за Ад е това?!
- А що за Рай наричаш своите владения?!
- Искам си душите!
- И аз! – Двамата скочиха един към друг.
- СПРЕТЕ! – прозвуча женски глас. Думата оказа нужния ефект – те се сепнаха.
- Коя си ти? – попитаха едновременно жената в червено, застанала срещу тях. Косата й бе тъмнокестенява,на места изрусяла. Лешниковите й очи горяха с пламък, подобен на този в очите на Луцифер. Той я изгледа заинтригуван.
- Ей, готина си! – тя не му обърна внимание.
- Защо смятате, че като си отправяте безумни обвинения, ще разрешите въпроса с душите?! Защо не отворите архивите на Рая и Ада? От столетия се забелязва спад. А вие сте прекалено заети с вечната си битка между доброто и злото, за да забележите!
- Коя си ти,че да се месиш, бе малката?!
- Аз съм просто една грешна душа, но достатъчно силна, за да дойда тук и да ви отворя очите. Да, очевидно е, че някой краде души, но още по-очевидно е, че това не е някой от вас двамата. Имате цяла вечност да се биете, защо не отделите малко време да помислите над това, което ви казах, а после да се дърпате за ушите? – каза тя и после се обърна и изчезна.
- Тая от твоите ли беше?!
- Май да. – отговори Луцифер и се почеса по брадата.
- Брией,че душа!
- Огън жена!
- Добре, може и да е права, но тогава – кой?
- Незнам, ще го намерим. – вдигна рамене Сатаната. Двамата не си стиснаха ръцете, но си кимнаха уважително и всеки отиде в своя свят.
